БАТАК ГЛАВА НЕ СКЛАНЯ
Автор - ТР. КЕРЕЛОВ-1966 г.
ПРЕДИСТОРИЯ НА ИСТОРИЯТА
Дядо Ангел Керелов страдаше, че историята на Батак още не е напълно разказана.
— Ще си отида и много нещо ще се попилее и забрави, ще стане нищо: било ли е, не е ли ...
Писаните вече две книги не го задоволяваха, защото живите подробности на баташката трагедия живееха в паметта и сърцето му.
Той беше висок и строен старец — почти два метра. Подпираше се на хубав бастун, с който почукваше, за да подчертае, когато говореше, и без това натъртения си говор. Пушеше много и обгарялото си орехово цигаре наричаше „моме“.
През 1878 г., при Алеко Богороди, той е бил първият окръжен управител на Пазарджик. През 1914 г., навършил вече седемдесет и петте, се вдигна из Странджа и Пирин да търси гроба на Страхил войвода,
с когото — според преданието — бил рода, а през 1920 г. повтори своята експедиция. Помня го как се върна съкрушен. Дълго се събува на одъра, а когато влезе в стаята, изювори вместо поздрав:
— Гроба си ще намериш, но гроб няма да намериш! Неблагодарен народ, бързо забравя...
Самият му живот представляваше една дълга, неписана история на селото, стар българин, за когото нямаше нищо друго освен честно изпълнения обществен дълг. Въпреки дълбоката старост, до която стигна, паметта му остана изключително свежа, мисълта му ясна
Истинските автори на този разказ са съвременниците на много събития, хора с великолепна памет и чувство за живата сила на речта. Аз само го записах и подредих.
ГОЛА ВОДА, ПАЯКА И СТРАШЕН СТРАХИЛ
Страхил войвода 
Публикации
