Какво значи ..... пазарджиклия.....

Живял си бай Димитър в „ Чиксалън”, уж нормално. Женен бил , обичал си жената. Родила му две момичета. Наглед нищо му нямало. Но едно червейче се загнездило в душата му и го човъркало постоянно. Един ден си пиели ракията с „ерген Аркадашите” и един от тях му рекъл:
- Мите, нещо не си весел. Като си спомня , его на скоро беше, пребивахме всеки чужд ерген, който влезеше в „ Чиксалън”, не давахме наша мома да се хване с друг. Ти ни беше тартора. Винаги весел, винаги засмян , а сега си посърнал.
- Абе, момчета имам си дерт. Вие си имате мъжки рожби, а аз две момичета. Затрива ми се рода. Друго си е да си имаш момче.

- Не си прав. Ти искаш на стари години да те гледа снаха. Дъщерята по-хубаво гледа- заключи философски един от аркадашите му.
- Това не е нищо. Аз си секнах кръста и се влачих цял месец. Ако не бях отишъл на Хисаря, нямаше да ми мине. Я иди на Хисаря и ще се оправиш.
Речено- сторено. Прибрал се бай Димитър и казал на жена си, че ще ходи на Хисаря. Веднага нещо го чукнало. Ама кой ще наглежда щерката. Тя е вече за женене. Ще я излъже някой, а после и да го пребия, все това е.
- Само ,че Иванка ще дойде с мен. Ще идем в частна квартира и тя ще ми готви, ще пере , хем да се учи.
Съгласила се жена му и заминали.
Първата седмица минала добре, но към края дъщеря му започнала да удължава времето за покупки, докато един ден му сервирала, че ще се жени.
- Ами сега. Хубаво я опазих – помислил си той.
Почнал да се ежи, но дъщеря му не отстъпвала. Нали му одрала и кожата, и характера, отсякла:
- Ще избягам и пак ще се оженя.
Фучал известно време , па накрая узрял.
- Кой е, какъв е , ти познаваш ли го? – кандисал той.
- Довечера ще дойдат с баща си да ме искат.
- Че ние си имаме дом , как тук ще те искат.
- Довечера ще се разберете – вече с друг глас му отговорила дъщерята.
Вечерта се срещнали и бай Димитър разбрал , че са от Чирпан.
- Хубаво се наредихме , то една чирпанска сватба е като една война в Корея или Виетнам – си помислил.
Не минало и месец и бай Димитър се сдобил със зет на 20 години – Васил.
От тогава минали 20 години.
Васил станал строител и един ден получил писмо от брат си , че го кани да иде в Чирпан , за да му помогне за няколко дни , че ще строи къща. Качил се Васил на влака , взел си и торбата с инструментите. Къде без тях? Пазил си ги като зениците на очите. Влезнал в купето и се загледал къде да сложи торбата , за да не му я откраднат. Ако я качи горе на багажника , ще заспи и ще я откраднат. Бръкнал вътре , извадил един пирон и с теслата го забил до главата си. Окачил торбата с инструментите на него. Седнал и си облегнал главата до пирона. От люлеенето на влака заспал. По едно време се събудил и усетил, че нещо му пречи на главата. Без да му мисли много, започнал да удря по главата на пирона със собствената си глава. Той си знаел , че всички чирпанлии имат корави глави. Удрял с главата си и пирона влизал. По едно време спрял да влиза. Васил Чирпанлията удрял с главата , но пирона не мърдал. Отишъл в съседното купе и гледа един като него спи и хърка. Пиронът излязъл от дъската и опрял в главата на спящия с върха си. Появил се малко и не мърда. Васил Чирпанлията зяпнал и не вярвал на очите си. Ядосал се , хванал спящия за раменете и го раздрусал. Онзи се сепнал, ококорил се и попитал:
- Какво?
- От къде си, кой си? – питал чирпанлията.
- Иван Гилин от Пазарджик – отговорил като млад войник пазарджиклията.
- А.....а – зяпнал чирпанлията. Ясно. Започнал да му оправя реверите , да изтупва несъществуващия прах , като че ли е кмет на Пазарджик.
Чукнал се по главата чирпанлията и си рекъл:
- Е......е, това е корава глава!

Иван Стоенчев