Несбъдната мечта
През 1959 г. се уволних от казармата и след малки перипетии започнах работа като технически ръководител на винарската изба в с. Карабунар. Следващата година вече ръководех строителството на жилищните блокове на МВР Пазарджик – този на ул. Толбухин до сегашния съд. Ръководството на Окръжната строителна организация прецени, че това ми е малко и ми възложи и строителството на Минералната баня на пазара. Работната ръка никога не ми е стигала затова помолих Дело Манев- началника на милицията за затворници. Обучавахме ги и строяхме едновременно. Бяха политически затворници, много по-интелигентни от криминалните и възприемаха бързо.
Много от тях след освобождаването си останаха в Пазарджик, както им бях обещал преди, по време на работата им при мен.. Начело на тогавашното ръководство на града беше Спас Господов. Той беше първия ръководител комунист, който ми направи впечатление на честен и много умен човек – роден за ръководител. Строителството на минералната баня изпреварваше проектирането и аз буквално смъквах чертежите от дъските на проектантите. Имах си много неприятности с Иван Темнилов - директор, арх. Митева – заместник-директор, арх. Христо Бакърджиев- проектант АС част и Найден Танков - конструктор. Тогава, а и после имаше практика да се провеждат оперативки на обекта, ръководени от най-големия ръководител. На една оперативка водена от Господов ми възложиха да направя график за завършване на обекта предсрочно и ми определиха дата. Направих го и на следващата оперативка го приеха. Принуждавахме се да работим при зимни условия с много трудности и напрежение. Така стигнахме до наливане на покривната плоча при много ниски температури. Завихме я с по две рогозки. След 12 дни се проведе оперативка от Михаил Гумнеров. Същия заяви следното – „Партийното и стопанско ръководство взе решение да се съкрати още срока и той е еди коя си дата. Поканили сме Антон Югов да реже лентата и да пусне обекта в експлоатация.” На мястото на стария кмет Владо Георгиев беше сложен Стоян Кавръков. Възложи му да ме следи „изкъсо”. Обърна се към мен и ми нареди да декофрирам плочата и да започна довършителните работи. Погледнах Найден Танков – конструктора и в очите му видях съчувствие.
- Това технически е невъзможно – започнах плахо и тихо. Другарю Гумнеров плочата съгласно правилниците, техническите норми и законите може да се декофрира след 28 дни от наливането. Аз законите не мога да ги нарушавам и не искам да ми падат плочи.
- Ти знаеш ли, че аз съм председател на Окръжния съвет и като реша ще те накарам в шише да пикаеш и със силен удар по масата подчерта заплахата си.
- Законите са задължителни за всички и ти не можеш да ми нареждаш - отговорих му аз и изтрясках заповедната книга на обекта на масата. Само Найден Танков може да пише и аз да изпълнявам. Ако му стиска да пише – и му подадох заповедната книга.
- Никога – отговори проектанта.
В този момент моят началник Христо Ничев започна да ме рита отдолу да млъкна, но аз бях вече запалил и не спрях.
- А колкото до заплахата – черга на суджук, чорбаджия друг- казва народа и има и други окръзи.
В този момент една силна ръка се стовари върху лявото ми рамо.
- Иване, спри! Оперативката се отлага. Да останат само Иван и Михаил Гумнеров.
На излизане всички гледаха надолу в земята, само Луков-директора на окръжната строителна организация ми каза:
- Това което те очаква...., сърди се на себе си.
Надявам се, че сте се сетили кой беше този човек - Спас Господов. Ръководители на комунистическата партия в България като него не познавам повече от 4-5 човека. Когато говореше от трибуната на наши форуми имаш чувството, че ти говори колега строител, който е врял и кипял в строителството. Останалите бяха, като Михаил Гумнеров.
- Иване, качи ни на покрива!
- Добре – отговорех аз и направих една голяма глупост, заведох ги до хаспела и с него ги качих на покрива. Не само, че е забранено, но можеше да ги контузя тежко. Аз се изкачих по стълба през капандурата. Когато бях горе, Господов ме чакаше, а Гумнеров беше отишъл в южния край. Повдигнах рогозката и с върха на обувката и ровнах бетона. Беше измръзнал отгоре, още една причина, която разбрах в момента, да не се декофрира. Това стана пред очите на Господов и той само кимна с глава и каза:
- Разбрах.
Двамата отидохме при Гумнеров.
- Иване, не е ли ниска тази сграда?
- Другарю Господов, ако беше в Япония тази сграда щеше да е балнеосанаториум на 8 етажа, а ние строим хигиенна баня с минерална вода, докарана от толкова далеч. От цяла България ще идват хора да се лекуват и ще си оставят парите тук.
- Видя ли Мишо и Иван мисли като мен. Сбъркахме.
Разговора не вървеше, защото Гумнеров нито говореше, нито гледаше към мен.
- Свали ни! –каза Господов и сложи край на мъчението на Михаил Гумнеров.
Драги пазарджиклии, така мислеха някои хора луди като мен и умни като Господов,
преди 50 години. Построил съм толкова обекти, които ако ги съберем на едно място ще стане един град колкото Пловдив.
Искам да Ви кажа, че една подмяна на тръбопровода от Елидере до Пазарджик, една надстройка с основен ремонт ще се изплати за 10 години. Лекуващите се ще оставят парите си във Вашия град. Минералната баня не трябва да се събаря, а на нейно място да се построи профсъюзен дом или хотел. Тези обекти ще напълнят гушата на двама, трима човека или на някоя партийна централа. Това са хората, които си легнаха комунисти и се събудиха седесари. За тях е важно да има келепир. Те забравиха обещанието си да защитават Вашите интереси. Вие губите минералната вода, която е в центъра на вашия град в паркова обстановка. Цял свят завижда на България, че има минерални извори. Само след 15 години ще разберете какво сте изгубили. Това не е недалновидност, това е престъпление спрямо бъдещето на пазарджиклии. Минералната вода е дефицит в световен мащаб. Над 10 години живях в Африка и знам каква вода пият там.
Сега се обръщам към управниците:
- Вие не сте вечни. Не правете глупости. Мислете в перспектива. Не хвърляйте на боклука направеното от нас, вашите родители. Това са наши рожби и ни боли когато ги унищожавате.
Сега трябва да си пиша името, но се чудя от името на тримата почетни граждани, които ни направиха заради този обект. Арх. Христо Бакърджиев, инж. Найден Танков и аз Иван Стоенчев. Повтарям не знам, защото много колеги ме питат:
- Защо те няма на стената на почетните граждани, въпреки че присъствахме на награждаването?
- Не знам може да е имало сито, когато са правили тази стена, а ние тримата не сме партийни членове.
Драги пазарджиклии, не ме боли, че ни няма на почетната стена, боли ме, че ще събарят минералната баня и няма да видя балнеосанаториум. Това е моята несбъдната мечта. Човек разбира, колко скъпо ни е нещо само, когато го изгуби.
През 1959 г. се уволних от казармата и след малки перипетии започнах работа като технически ръководител на винарската изба в с. Карабунар. Следващата година вече ръководех строителството на жилищните блокове на МВР Пазарджик – този на ул. Толбухин до сегашния съд. Ръководството на Окръжната строителна организация прецени, че това ми е малко и ми възложи и строителството на Минералната баня на пазара. Работната ръка никога не ми е стигала затова помолих Дело Манев- началника на милицията за затворници. Обучавахме ги и строяхме едновременно. Бяха политически затворници, много по-интелигентни от криминалните и възприемаха бързо.
Много от тях след освобождаването си останаха в Пазарджик, както им бях обещал преди, по време на работата им при мен.. Начело на тогавашното ръководство на града беше Спас Господов. Той беше първия ръководител комунист, който ми направи впечатление на честен и много умен човек – роден за ръководител. Строителството на минералната баня изпреварваше проектирането и аз буквално смъквах чертежите от дъските на проектантите. Имах си много неприятности с Иван Темнилов - директор, арх. Митева – заместник-директор, арх. Христо Бакърджиев- проектант АС част и Найден Танков - конструктор. Тогава, а и после имаше практика да се провеждат оперативки на обекта, ръководени от най-големия ръководител. На една оперативка водена от Господов ми възложиха да направя график за завършване на обекта предсрочно и ми определиха дата. Направих го и на следващата оперативка го приеха. Принуждавахме се да работим при зимни условия с много трудности и напрежение. Така стигнахме до наливане на покривната плоча при много ниски температури. Завихме я с по две рогозки. След 12 дни се проведе оперативка от Михаил Гумнеров. Същия заяви следното – „Партийното и стопанско ръководство взе решение да се съкрати още срока и той е еди коя си дата. Поканили сме Антон Югов да реже лентата и да пусне обекта в експлоатация.” На мястото на стария кмет Владо Георгиев беше сложен Стоян Кавръков. Възложи му да ме следи „изкъсо”. Обърна се към мен и ми нареди да декофрирам плочата и да започна довършителните работи. Погледнах Найден Танков – конструктора и в очите му видях съчувствие.
- Това технически е невъзможно – започнах плахо и тихо. Другарю Гумнеров плочата съгласно правилниците, техническите норми и законите може да се декофрира след 28 дни от наливането. Аз законите не мога да ги нарушавам и не искам да ми падат плочи.
- Ти знаеш ли, че аз съм председател на Окръжния съвет и като реша ще те накарам в шише да пикаеш и със силен удар по масата подчерта заплахата си.
- Законите са задължителни за всички и ти не можеш да ми нареждаш - отговорих му аз и изтрясках заповедната книга на обекта на масата. Само Найден Танков може да пише и аз да изпълнявам. Ако му стиска да пише – и му подадох заповедната книга.
- Никога – отговори проектанта.
В този момент моят началник Христо Ничев започна да ме рита отдолу да млъкна, но аз бях вече запалил и не спрях.
- А колкото до заплахата – черга на суджук, чорбаджия друг- казва народа и има и други окръзи.
В този момент една силна ръка се стовари върху лявото ми рамо.
- Иване, спри! Оперативката се отлага. Да останат само Иван и Михаил Гумнеров.
На излизане всички гледаха надолу в земята, само Луков-директора на окръжната строителна организация ми каза:
- Това което те очаква...., сърди се на себе си.
Надявам се, че сте се сетили кой беше този човек - Спас Господов. Ръководители на комунистическата партия в България като него не познавам повече от 4-5 човека. Когато говореше от трибуната на наши форуми имаш чувството, че ти говори колега строител, който е врял и кипял в строителството. Останалите бяха, като Михаил Гумнеров.
- Иване, качи ни на покрива!
- Добре – отговорех аз и направих една голяма глупост, заведох ги до хаспела и с него ги качих на покрива. Не само, че е забранено, но можеше да ги контузя тежко. Аз се изкачих по стълба през капандурата. Когато бях горе, Господов ме чакаше, а Гумнеров беше отишъл в южния край. Повдигнах рогозката и с върха на обувката и ровнах бетона. Беше измръзнал отгоре, още една причина, която разбрах в момента, да не се декофрира. Това стана пред очите на Господов и той само кимна с глава и каза:
- Разбрах.
Двамата отидохме при Гумнеров.
- Иване, не е ли ниска тази сграда?
- Другарю Господов, ако беше в Япония тази сграда щеше да е балнеосанаториум на 8 етажа, а ние строим хигиенна баня с минерална вода, докарана от толкова далеч. От цяла България ще идват хора да се лекуват и ще си оставят парите тук.
- Видя ли Мишо и Иван мисли като мен. Сбъркахме.
Разговора не вървеше, защото Гумнеров нито говореше, нито гледаше към мен.
- Свали ни! –каза Господов и сложи край на мъчението на Михаил Гумнеров.
Драги пазарджиклии, така мислеха някои хора луди като мен и умни като Господов,
преди 50 години. Построил съм толкова обекти, които ако ги съберем на едно място ще стане един град колкото Пловдив.
Искам да Ви кажа, че една подмяна на тръбопровода от Елидере до Пазарджик, една надстройка с основен ремонт ще се изплати за 10 години. Лекуващите се ще оставят парите си във Вашия град. Минералната баня не трябва да се събаря, а на нейно място да се построи профсъюзен дом или хотел. Тези обекти ще напълнят гушата на двама, трима човека или на някоя партийна централа. Това са хората, които си легнаха комунисти и се събудиха седесари. За тях е важно да има келепир. Те забравиха обещанието си да защитават Вашите интереси. Вие губите минералната вода, която е в центъра на вашия град в паркова обстановка. Цял свят завижда на България, че има минерални извори. Само след 15 години ще разберете какво сте изгубили. Това не е недалновидност, това е престъпление спрямо бъдещето на пазарджиклии. Минералната вода е дефицит в световен мащаб. Над 10 години живях в Африка и знам каква вода пият там.
Сега се обръщам към управниците:
- Вие не сте вечни. Не правете глупости. Мислете в перспектива. Не хвърляйте на боклука направеното от нас, вашите родители. Това са наши рожби и ни боли когато ги унищожавате.
Сега трябва да си пиша името, но се чудя от името на тримата почетни граждани, които ни направиха заради този обект. Арх. Христо Бакърджиев, инж. Найден Танков и аз Иван Стоенчев. Повтарям не знам, защото много колеги ме питат:
- Защо те няма на стената на почетните граждани, въпреки че присъствахме на награждаването?
- Не знам може да е имало сито, когато са правили тази стена, а ние тримата не сме партийни членове.
Драги пазарджиклии, не ме боли, че ни няма на почетната стена, боли ме, че ще събарят минералната баня и няма да видя балнеосанаториум. Това е моята несбъдната мечта. Човек разбира, колко скъпо ни е нещо само, когато го изгуби.
Иван Стоенчев
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар